„ОВИДИЙ”
Кръстьо Иванов Станишев (1933-2019 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Геннадий Прашкевич
Кръстьо Станишев
ОВИДИЙ
Молете Цезаря да се смили. Молете го.
Аз няма никога да видя Рим. Молете го.
Тук няма слънце, няма дни, голяма
е мойта тъмнина. Молете Цезаря.
Превеждам на латински самотата си.
Молете Цезаря да се смили.
Самозалъгвам се отново. Пак лъжата
оплита ме в удобните си мрежи.
Лъжа е въздухът при Цезаря, небето,
всяка дума е лъжа…
И примирен превеждам на латински
самотата си.
И само тази гола равнина е истината.
И с вятъра, загледан в моето пресъхнало лице,
ще разговарям дълго, вече почнах да чета
мислите на тази равнина, която
успокоен наричам Моя.
Крыстьо Станишев
ОВИДИЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Геннадий Прашкевич)
Молю Цезаря сжалиться,
молю его.
Я никогда не увижу Рима,
молю его.
Тут нет солнца, нет дня,
одна большая темница.
Молю Цезаря –
перевожу
на латинский
одиночество.
Молю Цезаря сжалиться –
лгу на себя.
Ложь, воздух Цезаря,
оплетает меня сетями.
Смиряясь,
перевожу
на латинский
одиночество.
С ветром,
заглядывающим в мое лицо,
разговариваю подолгу.
Молю Цезаря,
презираю собственную слабость.
Молю Цезаря
и постепенно
начинаю прозревать будущее:
все ту же темную угрюмую равнину,
которую когда-нибудь
назову своей.